ГЛОБИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЛО̀БИЦА ж. Умал. от глоба1; глобичка. Нали знаеш, бяха свикнали да си копаят свободно от реката и общинските земи, та когато най-напред ги възпряха, надигнаха се като бесни. Ама на кого глобица, на кого актец,.., и усмириха се хората, тръгнаха си в пътя. Г. Караславов, Избр. съч. II, 185-186.