ГЛОБНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛОБНЍК, ‑ци, м. Остар. Глобар. Ако не се спираме на тези прахтори, глобници и глобари, за които ни говорят старобългарските паметници и които не са били друго, освен съдебно-фискални и полицейско-изпълнителни органи, ние виждаме в традиционната еснафска организация друг тип пристави с турско название — чауши. СбНУ СХLIХ, ХХХIII.