ГЛОБУС —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛО̀БУС м. 1. Модел на земното кълбо, изобразяващ цялата земна повърхност и обикн. въртящ се около ос, който се използва като нагледно учебно помагало. Понякога,.., той се отбива в училището да поговори с учителите, да погледа картата, да повърти глобуса. Елин Пелин, Съч. IV, 261. Пред прозорчето стоеше маса, безредно отрупана с книги, с всевъзможни фотографии и един малък географски глобус. Ст. Дичев, ЗС II, 329.

2. Абажур с форма на кълбо. В горния пруст у хаджи Андрея седяха около дългата трапеза под белия глобус на висящата лампа. В. Геновска, СГ, 24. Лампата с порцеланово дъно и с малък глобус хвърляше в стаята светъл кръг и леко ожълтяваше чистите варосани стени. Ем. Станев, ИК I и II, 37-38. На неголяма маса сред стаята беше сложена силна газена лампа с бял глобус. Д. Талев, ГЧ, 10. // Разш. Разг. Осветително тяло с абажур, обикн. с форма на кълбо. Над пристанището още не бяха светнали електрическите глобуси. Ал. Бабек, МЕ, 45. Булевардът е окъпан от изобилна мека, очарователна светлина на уличните глобуси. А. Каралийчев, ПД, 203. Два големи глобуса на тавана, запалени поради мрачното време, хвърляха мека светлина върху новата светложълта кожена гарнитура и мекия персийски килим. Ем. Манов, ДСР, 397.

3. Остар. Книж. Тяло с форма на кълбо; сфера. Преди много векове ся употребявали стъклени глобуси, пълни с вода, за да ся съсредоточават зарите на слънцето, с които ся подпалвали някои вещества. ИЗ, 1874-1881, 1882, 86. Всякое нещо, което има дължина, широчина и дебелина, нарича ся тяло; кога някое тяло е съвсем валчесто, нарича ся глобус или сфера. Ив. Богоров, ВГД (превод), 352.

◊ Земният глобус. Остар. Книж. Земното кълбо. Пластовете от каменни въглища ся намират в много точки на земния глобус. Ч, 1870, бр. 6, 189. Народонаселението на земний глобус ся простира до 740 милиона души: 228 милиона ся полага в Европа. Ив. Богоров, ВГД (превод), 103.

— Лат. globus.