ГЛОБЯ̀ВАМ

ГЛОБЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; глобя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св. и (рядко) несв., прех. Заставям, осъждам някого да плати глоба. Наистина, кметът би могъл да съди бай Колча или да го глобява, когато си иска и колкото си иска, но го беше срам от хората. М. Марчевски, МП, 142. Где има овес прегазен, где има царевица ошмулена,.. — все той и козите му вътре.. Бре, глобяваха го, бре, бой яде от стопани, не взема от нищо и не взема! Чудомир, Избр. пр, 22. Тя глоби няколко тъкачки задето са били позволили да излязат една минута, преди да свърши работната им смяна. К. Калчев, СТ, 226. Той трябваше да лови селяните, що нарушаваха закона за горите, да ги дава под съд, да ги глоби и да пакости на хора, които нищо не му бяха сторили. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 114. А тиранинът върлува / и безчести край наш роден: / коли, беси, бие, псува / и глоби народ поробен! Хр. Ботев, Съч., 1929, 15. глобявам се, глобя се страд.

Списък на думите по буква