ГЛОЖА̀К

ГЛОЖА̀К, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Събир. Диал. Много глогове, гъсто израснали на едно място; глогиняк. Най-после от една нова седловина, обрасла с глогини-гложак, както казват тука, — водачите ми посочиха през един дълбок дол срещния връх. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 78. Това са стотина декара гора, хиляди пътеки и долчинки, а отвъд, откъм Бели бряг, гъстаци, павитаци, гложаци — непроходимо. Ст. Даскалов, СЛ, 489. Победим ли гложак и трънак, / ще пристигне отряд овощари — / да цъфти по рида черешак / и лозите да пускат ластари. Цв. Ангелов, НП, 46.

Списък на думите по буква