ГЛОЖДЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЛО̀ЖДЯ, ‑еш и ‑иш, мин. св. гло̀згах и гло̀ждих, прич. мин. св. деят. гло̀згал и гло̀ждил, прич. мин. страд. гло̀зган., несв., прех. 1. Гриза, отхапвам по малко от нещо твърдо със зъби; глозгам. Само тук-таме, в най-бедните и полуизгорели села, виждаха дрипави селяци, изсъхнали от глад, почернели от тегло, които глождеха някой корен и гледаха тъпо и равнодушно. Й. Йовков, СЛ, 139. Аз глождех сухо парченце царевичен хляб и твърдо сирене. Ив. Димов, АИДЖ, 10. Най-напред подуши кокала кучето. Затече се към него, почна да го гложде. А. Каралийчев, МИ, 46. — Туй си е то. Навред. Едно дърво расте: ще гръмне гръм изведнъж, ще го пречупи. Или ще го глождят червеи отдолу, докато го изсушат. П. Тодоров, Събр. пр II, 305-306.
2. Обикн. за твърд и ръбест предмет — причинявам неприятно усещане или физическа болка при допир, триене или натиск върху тялото на човек; убивам. Отец Изидор седи под рехавата сянка на върбите,.. Грапавата кора на дървото гложде дългия му и тесен гръб. Ц. Лачева, СА, 65. Тя се повъртя, па току приседна,.. Събу обувките си и ги изтърси от бучиците, които се бяха пъхнали вътре и ѝ глождеха. Ст. Даскалов, СЛ, 169. Дали твърдината на плетената рогозка го глождеше отдолу,.., тревожеше ли го днешното сражение, не можа да заспи веднага, както друг път. Кр. Григоров, В, 172. Той [прахът] глождеше очите, хрускаше в устата. Г. Белев, КВА, 281.
3. Прен. За глад, болест — причинявам физическа болка, страдание в организма на човека. Повече от глада, който глождеше празния му стомах, го измъчваше друга страшна жажда — към мъничкото огънче на цигарата. П. Вежинов, ДБ, 199. Немилостивата болест, която отдавна глождеше организма на Любена и която по-после го завлече в гроба, го търти на леглото. Ив. Вазов, Съч. ХII, 164. Той боледуваше. Глождеше го от дълги години болка в стомаха. А. Гуляшки, МТС, 12.
4. Прен. За чувства, мисли и под. — причинявам душевни, нравствени страдания у някого; измъчвам, терзая, безпокоя. Струваше му се, че изгонвайки Чолчев, бе постъпил прибързано, беше показал слабост и горчивото чувство на съжалението глождеше сърцето му. Ем. Манов, ДСР, 144. Разбрах, че ревността ѝ продължава да я гложде. К. Калчев, ДНГ, 67. Сърцето ѝ се изпълни с щастие, ала в душата ѝ продължаваше да гложде желанието да му отмъсти за всичко, което бе изживяла заради него. Ем. Станев, ИК I и II, 167. Една скрита, мъчителна мисъл през цялото време глождеше сърцето на Велко. Д. Талев, И, 316-317. глождя се страд.
◊ Глождя кокал. Диал. Дадена ми е работа, от която се препитавам. Глождя костите (кокалите) на някого. Разг. Говоря злостно, неприязнено за някого след смъртта му. Глождя цървулите (подлогите) на някого. Разг. Злословя за някого, клеветя, одумвам някого. — Само глождете цървулите на
наш Кирила, ама ако не е той, вас и кучетата няма да ви погледнат — пискливо крещеше Станка. Ст. Марков, ДБ, 58. Глозгахте ми цървулите, сега ще ви гледам жалбите аз на вас, трън бях в очите ви досега. В. Нешков, Н, 448.