ГЛОЖЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛОЖЀ, мн. ‑та, ср. Диал. Умал. от глог; глогче. Тук човек, там човек — няма го. По едно време го мярнах: седнал до едно гложе, загърбил се към овцете и се преструва, че не вижда какво правят. П. Велков, СДН, 377.