ГЛО̀ЗГАВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Който поради твърдостта си или неравната си повърхност гложде, убива.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. — Друга форма: гло̀здав.