ГЛО̀ЗГАМ

ГЛО̀ЗГАМ, ‑аш, несв., прех. Рядко. Глождя. Тъй викат днеска кат побеснели, / паши, везири, софти, журнали, / що са до вчера кокал глозгали / и на тирана песни са пяли. Ив. Вазов, Съч. I, 35. Кръстът е забит във живо тяло, / ръжда разяжда глозгани кости, / смок е засмукал живот народен, / смучат го наши и чужди гости! Хр. Ботев, Съч., 1929, 11. Минаваха часове, но те не спяха. Те не можеха да заспят дори и да искат, глозгани от тежките рани. П. Вежинов, ВР, 29. глозгам се страд.

Списък на думите по буква