ГЛОТА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛО̀ТА¹ ж. Диал. Примесът от сламки, прах, развалени зърна и под., който остава в зърнени храни, грах и др.; глотка.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГЛО̀ТА² ж. Остар. и диал. 1. Глутница; глотница. Тъмна премрачна нощ владееше;.. С глъкове влъча вияше глота. А. Дювернуа, СБА, 365.

2. Много хора, събрани на едно място; тълпа, навалица. Вратата ся похлопа изново.. А като ся отвориха вратата, един человек,.., влезе между глотата. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 54. Нъ управителю полиций,.., стори му ся, че бледная тръптъща светлост месеца го лъсти; зато ся упъти към най-гъстая глота продавцях. БДн, 1857, бр. 4, 16.