ГЛУМЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛУМЀЦ, мн. ‑мцѝ, м. Остар. Книж. 1. Човек, който обича да се шегува, да се глуми; шегобиец, шегаджия, глумчо. Остротите и каламбурите,.., идеха обикновено от неколцина само депутати, глумци по природа. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 90. Бре! — ще рекат хората. — Тоя Ивайло яде само маруля, пък с татарите ще се разправя. Той или е глумец, или голям юнак. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 120.

2. Шут. Те намираха, че страниците на "антологията" приличат на сцена, дето глумецът непрестанно си мени грима,.., нахлузва какви ли не шапки, но публиката го познава по дрезгавия глас. М. Кремен, РЯ, 411. Само глумецът един между тях / чаша не дигна и духом неплах, / тъй проговори, обърнат към царя. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 127.