ГЛУМЛИВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛУМЛЍВО. Остар. Книж. Нареч. от глумлив; шеговито, закачливо. Слав: Привикнал съм на борби и понеже не мога да правя войни с гърци и франки, ходя по лов и бия вълци и мечки.. Борислав: (..) Завиждам ти за тая философия, вуйчо. Ти към всичко се отнасяш глумливо. Слав: Животът е сам глума, Бориславе. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 68.