ГЛУМО̀СВАМ

ГЛУМО̀СВАМ, ‑аш, несв., прех. Остар. Закачам някого, отправям към някого шеги; задявам, глумя, глумувам. — Е, то си е ваша работа — засмя се Коритаровица и излезе, изпроводена от шумния смях на младите. — Какво те глумосват? — запитаха я жените в пруста. Х. Русев, ПЗ, 133-134.

Списък на думите по буква