ГЛУПАВИНА̀

ГЛУПАВИНА̀ ж. Остар. 1. Само ед. Качество на глупав човек; глупост. — Е, кажи му, но се примири, все ще се затулят на хората устата и нему ще му поотлекне;.. От гняв ли, от глупавина ли, от дявола ли е било, но казал го. Ц. Гинчев, ГК, 159. Тие [царете] царуват и надуват са на престолите си само и само от глупавината, слепотата и детинството на народите; а просвещените народи тряба да им свалат булото и да им покажат, че тие са дадени от Бога не да им робуват, а да служат на народа. БГ, 1870, 6.

2. Обикн. мн. Глупави прояви, постъпки; глупост. Аз със своите си глупавини и на тебе докарах мисъл и жалост. В. Друмев, И, 8. Но често, при зрелището на лудориите и глупавините, които ни забавляваха, неволна тъга се пораждаше у мене. Ив. Вазов, Съч. ХI, 20.

Списък на думите по буква