ГЛУПАВКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛУ̀ПАВКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Умал. гальов. от глупав (в 1 и 2 знач.). — Майка ти... тя, Джонко... тя рачи ли ме? — попита изведнъж Ангелина. — Глупавка ти! — опули се Джонко; дойди, върви! Мама и буля щат ни на вратните посрещна. А. Страшимиров, ЕД, 36. Едно яничарче / маненко, глупавко, / то мирно не мина: Пауне подшикна, / жераве подвикна. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 373.