ГЛУ̀ПАВО

ГЛУ̀ПАВО нареч. 1. Като глупак (в 1 знач.) ; глупашки, глупешки. Противоп. умно. — Има писъмце. За тебе, тъй ми се струва — рече той. — От кого е, чичо Кольо? — нетърпеливо и глупаво попита тя. Г. Караславов, ОХ I, 293. И Кънчо трепере, слухти, гледа, плахо-плахо, стъпя като в паница, постоянно се препина и още повече бърка в работите и още по-глупаво и безсмислено отговаря на запитванията. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 231. Лепо покорно туряше ръце в джобовете, усмихваше се добродушно и глупаво и тръгваше редом с нея. Елин Пелин, Съч. I, 92.

2. В противоречие с разума, със здравия смисъл, в несъответствие с нормите на разумното поведение; неразумно, нелогично. Противоп. умно. Овчарчето си отиде недоволно. Стоян разбра, че се издаде. Глупаво постъпи, като повери тайните си помисли на едно хлапе. К. Петканов, Х, 155-156. По едно време му хрумна да напъха пакетите в печката,.., но веднага намери, че това ще бъде по-глупаво от всичко друго: "Не, те най-напред ще се заловят за печката... Къде да ги скрия, къде?..." Д. Ангелов, ЖС, 478. Каквато и да хване, където и да стъпи, щото и да каже — сѐ излизаше, че е лошо хванато, лошо стъпено и още по-лошо и по-глупаво казано. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 230. Но беше и Андрей обхванат цял / от чувство странно: че се бил държал / и във началото, и още повеч в края / ужасно глупаво. К. Христов, ЧБ, 62.

3. Без да има смисъл; безсмислено, празно. — Пък и само един голям идеал може да направи живота на човека богат, съдържателен. Иначе, да се живее ей така, самоцелно е просто глупаво и недостойно. Д. Ангелов, ЖС, 175. Пусто и глупаво е наоколо му, нищо не дава отзив на глас искрен, благороден. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 24. — Ех, че глупаво загинаха — прошепна гласно той [вълкът] и се сви, но не от страх, а от непоносимата мъка, че не можеше да се отплати на презрените преследвани животни заради обидите, които изсипваха върху му от брега на дупката. О. Василев, ДГ, 108-109. // Без основание; неоснователно, неуместно, излишно. Не знам защо ми беше някак неловко, почуквах глупаво цигарата по нокътя си и макар само преди минутка да бях пушил, поисках разрешение: — Мога ли да запаля? С. Северняк, ОНК, 69.

4. В състояние на неловкост, неудобство; неловко. Почувствувах се много глупаво, но продължих да вървя до него. Ст. Христозова, ДТСВ, 126.

Списък на думите по буква