ГЛУПА̀К

ГЛУПА̀К, зват. глупа̀ко, мн. ‑ци, м. 1. Човек с ограничени умствени способности; глупав мъж. — Вижте го бре, братя, колко е глупав! — .. — Иска глупакът да му се кълна, че няма да му открадна кръстчето! Ами като увисне след малко на въжето, къде ще го дене това кръстле? О. Василев, ЗЗ, 128. Само понякога на Аароновото лице се появяваше тоя израз: на проклетия, упоритост и непреклонност,.. Тогава той ѝ приличаше на Самуила, когото тя ненавиждаше, та изпита същата ненавист и към мъжа си — късоглед глупак, а се мисли за мъдрец и витае по облаците. А. Дончев, СВС, 108. Кръгъл глупак.

2. Човек, който проявява недосетливост, несъобразителност. — Видиш ли какво другарство има между гъските? Как ѝ [на ранената гъска] помогнаха! На, взеха я под носа ми. А аз, глупакът, мислех, че тя е в торбата и не побързах да напълня отново пушката... Ем. Станев, ЯГ, 61. Трябваше и от него да крие кроежите си... А той, глупакът му,.., седнал и — "Ще я умориш!" — "Ще я уморя зер! — кипна отново старата. — Няма да я охранвам тук за оглед..." Г. Караславов, Тат., 215. // Човек, който проявява наивност, доверчивост в отношенията си към другите. Павел се намираше в Аржентина и от време на време се обаждаше с писма, които адресираше до майка си. Редингота не се интересуваше вече от него, а Борис го считаше за пропаднал глупак. Д. Димов, Т, 70. — Какво ни е направил! — рече презрително Ганчо Панайотов. — Нищо не ни е направил — само на глупаци иска да ни прави... Г. Караславов, СИ, 23.

Разг. Руг. или Пренебр. За изразяване на отрицателно, пренебрежително отношение към някого. — Глупако! Говедо! Я виж какво ме направи! — викаше Гороломов. Й. Йовков, ПГ, 181. — Значи, отказваш да помогнеш на един ранен!... — Не отказвам, глупако!... — озъби се тя. — Но и аз искам да спася един човешки живот... Д. Димов, Т, 594. Разбира се, старият иманяр стоеше настрана и тайнствено се усмихваше. Глупаци! Нека копаят! И да намерят мястото, пак не могат стигна до деветте катъра с деветте товара. К. Калчев, ПИЖ, 43.

Списък на думите по буква