ГЛУПЕЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛУПЀЯ, ‑ѐеш, мин. св. глупя̀х, прич. мин. св. деят. глупя̀л, ‑а, ‑о, мн. глупѐли, несв., непрех. 1. Постепенно ставам глупак; оглупявам. А аз гния гърди над моята бездушна специалност,.., и глупея между тоя див народец. Ив. Вазов, ЗП, 5. И той някога е работил така гологлав на открито поле. Работил е и е бил здрав и щастлив. Сега глупее над тетрадки с безконечни грешки, над сополиви деца! Ц. Церковски, Съч. III, 123.

2. Проявявам глупост, държа се като глупак. Аз съм намислил нещо. Тоя път ще си слушам акъла, не ще глупея вече. Ем. Станев, ИК III, 18. — Де-де не глупей такава от някакви си милиони... да ти се смеят хората. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 429.