ГЛУПОВАТО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛУПОВА̀ТО. Нареч. от глуповат; малко глупаво, възглупаво. Тодора изчака Фаревица да седне, после се сви в нозете ѝ, загледа я със засмени, но мътни очи и някак си глуповато попита: — Кажи ми, тия деца все твои ли са? К. Петканов, БД, 183. — Значи ви е страх — ухили се глуповато Матейчо. — Тази нощ аз ще ви пазя — и ръката му пиянски залитна към пепелника да угаси цигарата. В. Нешков, Н, 221. Райна млъкна и като гледаше глуповато и смутено, с цялото си същество разбра, че не само нейната любов е безнадеждна, но е немислимо и обикновено приятелство между нея и Кондарев. Ем. Станев, ИК III, 60.