ГЛУТАМИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛУТАМЍН м. Хим. Биол. Амид на глутаминовата киселина, съдържащ се в растителните и животински тъкани и като съставка на белтъчините, с важна роля в обмена на азот в организма и в биосинтеза на важни съединения (пурини, рибофлавин и др.). Чрез образуване на глутамин от глутаминовата киселина при растителните и много животински организми се обезврежда токсичният амоняк.

— Рус. глутамин от лат. glus, glutis ’клей’ + лат. am(monium).