ГЛУТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛУТЀН, мн. няма, м. Спец. Смес от белтъчни вещества, съдържаща се в пшеничното зърно, от която зависи качеството на брашното, използваща се в хранителната промишленост и като лепило при производството на обувки. Изследванията установили, че прибавянето на аскорбинова киселина към брашна от мека пшеница или брашна с ниско съдържание на глутен подобрява значително качеството на полученото тесто и хляб. Б. Банков и др., ВВ, 97.

— От лат. gluten 'лепило'.