ГЛУХАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛУХА̀Р¹, ‑ът, ‑а, мн. ‑и, м. 1. Една от най-едрите ловни птици у нас с крака, покрити чак до пръстите с перушина, която особено при мъжките е много пъстра — на ивици и петна и с гола червена ивица над очите; див петел. Tetrao urogallus. — Донесе ми един от войниците в Чамкория заповед да открия глухар за царския лов. Пазач бях тогава на глухарите, знаех им свърталището и още преди мръкнало открих един петел. Н. Хайтов, ПП, 51. На Ибър спахме в една запусната говедарска колиба, по-право — аз, а той будуваше край огъня, за да не пропуснем оня час и половина преди зората, когато глухарите пеят в съседната борова гора и зашеметени от любов, стават плячка на ловците. Н. Хайтов, ШГ, 192. Ако по Витоша ловът беше съвършено забранен, тогава по тая планина би могъл да се развъжда и еленът, и дивата коза, и глухарът. П. Делирадев, В, 183.

2. Само мн. Зоол. Семейство птици от разреда кокошоподобни, които живеят в горите и степите на Европа, Азия, Северна Америка и за които е характерно токуването през размножителния период през пролетта. Tetraonidae.

ГЛУХА̀Р², ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Разг. Пренебр. Глух човек; глухчо. Назначих го суфльор... Но и на новата длъжност той не можа да се задържи дълго. На първата репетиция извика на един от старите артисти: "Ей, глухар! Няма да си дера гласа заради тебе!" Я. Антов, ЕГП, 52. — Глухар — обади се Бахчевански в тъмното. — Не бой

се, няма да говоря срещу твоята мила. Ем. Манов, БГ, 230.