ГЛУХАРЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЛУХА̀РЧЕ1, мн. ‑та, ср. Тревисто растение от семейство сложноцветни с продълговати врязани листа, жълти цветове, разположени на куха гола дръжка и пухкаво бяло кълбо от леки семена, които вятърът разнася при най-леко подухване; радика, глушило, млечка. Taraxacum officinalis. Надали има друго така популярно и познато на всекиго цвете като глухарчето. А. Бойчинов, ПХ, 11. Мястото беше широко — планинска поляна, прошарена с метличина, лайкучка и глухарчета. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 194. По слоговете цъфтяха безброй цветя,.. Сини великденчета,.., наред с лютичета и глухарчета, досущ злато, и теменужки — ... с лилави личица и жълти устенца! П. Бобев, ГЕ, 102. Ветрецът разнасяше нежния пух на глухарчетата и ронеше сливовия цвят. Ив. Венков, ХКН, 102. Качулати влакънца от глухарчета лениво се носеха из топлия въздух. А. Гуляшки, Л, 397.