ГЛУ̀ХАТА нареч. Рядко. По такъв начин, че да не се чуе, да не се разбере; мълком, мълчешката. Тоя въпрос г. К. е минал глухата. А. Дювернуа, СБЯ, 366.
— От А. Дювернуа, Словарь болгарского языка, 1885.