ГЛУХОНЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛУХОНЯ̀М, ‑а, ‑о, мн. глухонѐми, прил. 1. Който е лишен от способността да чува и да говори. През зимата в Чифлика не оста‑

на никой освен глухонемия свинар Беслемето, който нямаше друг подслон. Ем. Манов, ДСР, 211. В частната кухня на отец Климент се подвизаваше глухоням послушник. Й. Вълчев, СКН, 16. Глухоням от рождение е, сиромахът, ама бог му е дал да проумява работи, дето ние, устатите, не можем да ги разберем... Г. Караславов, СИ, 12.

2. Като същ. глухоня̀м (глухонѐми<я(т>) м., глухоня̀ма<та> ж., глухоня̀мо<то> ср., глухонѐми<те> мн. Обикн. членувано. Човек, който не може да чува и да говори; глухоням човек. Глухонемият беше се преобразил. Той ходеше важно, гордо, надуто,.. — Боже, Боже — гледаше го с умиление старата пенсионерка, — не може, сиромашкият, да продума, не може да си изкаже радостта!... Г. Караславов, СИ, 65. — Започна много да приказваш — внимавай! — Че да беше взел една глухоняма — думица нямаше да ти отрони! А. Гуляшки, МТС, 174.