ГЛУХОТЍЯ ж. 1. Само ед. Глухота (в 3 и 4 знач.).
2. Обикн. мн. Глухи, отдалечени от селища и пътища затънтени места в планини, гори; глушина̀. Загубена сред глухотите на Стара планина, тая света обител от векове стои тиха и забравена. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 28.