ГЛУХЧО —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЛУ̀ХЧО, ‑то, мн. ‑вци, м. Разг. Пренебр. Човек, който не чува; глух човек; глухар2. По улицата минава старец: похлопва с тояжката, крета. — Къде, бе глухчо-о? Н. Хайтов, ШГ, 26.
За изразяване на пренебрежително или шеговито отношение към човек, който не е дочул нещо, което са му казали. — На Павля се смея. Аз му казвам: Павле, баща ти е тук, а той: тук ли е баща ти? Кога доде? Той все за моя баща мисли. Глухчо! Й. Йовков, Б, 88.