ГЛУШЍНА

ГЛУШЍНА ж. 1. Бот. Род тревисти растения от семейство бобови (плевели или фуражни растения) с чифтоперести листа, цветове в съцветия на грозд и разпуклив плод. Vicia.

2. Плевел от този род растения, който расте най-вече из житните ниви. През лятото нема̀ пригода от небето и нивите не родиха,..; житото, и колкото се събра, беше зажумяло и се чернееше от къклици и глушина. Ил. Волен, МДС, 71. Занемарен двор: обрасъл в глушина, бурени и нечистотия. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 53. Най-опасните плевели, които се срещат в нашите посеви, са паламидата, дивият синап, глушината. РД, 1950, бр. 109, 2.

ГЛУШИНА̀

ГЛУШИНА̀ ж. Диал. 1. Пълна тишина; глухота, глухотия. А гайдите пищяха нататък.. Сипкави ручилки подигнаха изведнъж гласове, отекнаха се в глушината и замлъкнаха. П. Тодоров, И I, 110-111. Глушина. Дори не трепва лист, / нито се сепва звук. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 197. А в къщи — тегота и глушина. Бл. Димитрова, Л, 7.

2. Обикн. мн. Глухи, отдалечени от селища и пътища затънтени места в планини, гори; глухотия. Пет годинки от моя живот лежат в тия глушини... Но сега в няколко дни аз ще ги изживея, да! И не ще жаля тогава за тях! А. Страшимиров, А, 583-584. По десния бряг стръмнилото добре изпотява. В замяна на това хубостите на речните падове и на горските глушини и потоци даряват омайни гледки. Ст. Станчев, ПЯС, 18. — И в затънена глушина щом слънце надникне, знак побива. П. Тодоров, Събр. пр II, 149.

3. Нива, която е заглушена, задушена от плевели (Н. Геров, РБЯ).

Списък на думите по буква