ГЛЪБ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЛЪБ, глъбта̀, мн. няма, ж. Остар., сега поет. Дълбочина, дълбина, глъбина. В тъмната глъб на езерото ние доловихме вихрения живот на планината, едно от нейните стихийни преображения. Ст. Станчев, ПЯС, 56. В морска глъб да би се спуснал, / би познал копнеж що значи. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 126. Език наречен майчин... Но колцина / проникват във същинската ти глъб? Бл. Димитрова, Л, 43.