ГЛЪБОЧИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛЪБОЧИНА̀ ж. Остар. и диал. Дълбочина, глъбина. По̀-високо от орела ся носи той [човекът] в облаците, на лекото си

клъбо [балона], и издирва най-страшните глъбочини на земята. Лет., 1874, 138. Морските треви толкова ся умножили, чтото испанците ся уплашили да не ударят в някоя подводна скала. Капитанът, за да размахне тоя страх, заповядал да спустят да премерят глъбочината; спустили, а дъно не достигнали. Лет., 1873, 124.