ГЛЪТКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЛЪ̀ТКА ж. 1. Количество течност, която се поема при едно глътване. Вдигна чашата с коняка към устните си и докато отпиваше една голяма глътка, за втори път усети, че някой гледа към него втренчено и остро. Л. Дилов, ПБД, 179. Виното беше студено, първите глътки я прерязаха
като с нож. Но черният пипер я сгря. Тя постоя така с паницата в ръка, сетне я дигна и я допи на един дъх. Г. Караславов, Тат., 269. Кина бърже донесе стомната с водата, наля пълно канче и го поднесе до устните на леля си. Дочка глътна няколко глътки. К. Петканов, МЗК, 161. След като отпи само няколко глътки от чая, Матеев стана и пак започна да се разхожда напред-назад. Д. Калфов, Избр. разк., 346. // Количество въздух, дим и под., което се поема при еднократно вдишване. Той .. приемаше на големи глътки свежия живителен въздух на планината. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 93. Мария взе цигара и несръчно запали, но още първата глътка дим я задави и тя дълго кашля. А. Наковски, МПП, 88.
2. Прен. Само ед. Съвсем малко количство от нещо, което се гълта (течност, въздух и под.). Никой [от разбунтуваните] не почиваше... По чешмите и изворите се биеха за глътка вода, а по пътищата не можеха едни други да се настигнат. К. Петканов, МЗК, 260. Макар да беше жаден като всички други, ако в тоя миг му предложеха глътка вода или цигара — той веднага би взел цигарата. П. Вежинов, ДБ, 111. — Дай ми глътка коняк — помоли тя. Д. Димов, Т, 443. Задушаваш се. Търсиш глътка въздух. Бл. Димитрова, Лав., 100. В едно чуждо списание прочетох репортаж за нашата страна, в който София бе наречена "зеленият град". .. А той е наистина зелен. .. Така и трябва: населението в града се умножава,.., а атмосферата е така замърсена от прахоляк и бензинови пари, че глътката пресен въздух е вече истински проблем. Н. Хайтов, П, 20. ● Обр. В съчет. с отвл. същ. Съдбата му беше дала тая сутрин малък отдих, една глътка покой,, преди да го хвърли в развълнуваното море на път към далечни, опасни, неизвестни брегове. А. Дончев, СВС, 107. И виждаш своя жребий незавиден / — без глътка чиста радост и покой. Е. Багряна, СЧ, 59. Младежите по чудо оцелели / от нелегален фронт и от война, / едвам съблекли калните шинели, / едвам поели глътка тишина — / и тръгват пак по сипеи пустинни. Бл. Димитрова, Б, 307.
3. Анат. Начална част на храносмилателната и дихателната система при човека и животните, представляваща мускулна тръба, чрез която се извършва гълтането на храна или течност или се провежда въздух при дишането. Тебе отведнаж като че ти се преметне нещо на сърцето и залъкът ти се запре на глътката. Т. Влайков, Съч. I, 1905, 42. Кравите стоеха с провесени глави над празните ясли час-два,.., пред кротките им безсмислени погледи се мяркаха зелени светли ливади и кринчета ярма, в гърлото им — на глътката — за миг се появяваше и ги задавяше сладък вкус на зоб. Ил. Волен, МДС, 180. — И после? — пита със затаен дъх момчето.. — После клъц и толкова. Ножът в гърлото. Тук, под глътката. Г. Крумов, Т, 148.
4. Разг. Еднократно движение на тази мускулна тръба за поемане на храна, течност и под.; еднократно гълтане, поглъщане. Чуха се жадни, бързи глътки. — По малко пий! Й. Йовков, Разк. III, 47. Двамата приятели се чукнаха и с бавни глътки изпиха ракията. Д. Димов, Т, 166. Келнерът, без да пита, по навик, му донесе чай. Боян започна да го пие на бавни глътки. М. Грубешлиева, ПИУ, 175-176. Той наблюдаваше замислен сивата камбанария,.., и пушеше бавно, на дълги глътки с чибука си. П. Стъпов, ЖСН, 205.
◊ На глътки. Разг. По малко и на интервали, с прекъсване. Тук всичко се дава на хапки и на глътки. Глътни си малко въздух, за да не забравяш, че някога си бил млад и свободен човек! К. Петканов, ЗлЗ, 110. Един ден Беба идва при Буби със зачервени очи и с подути клепачи и му съобщава на глътки, че баща ѝ знае всичко, че бил се заканил и да ѝ заключи вратата, ако тя продължава да закъснява вечер. Св. Минков, РТК, 84. Отваря ми се / отвори ми се глътка. Жарг. Пожелавам, изпитвам желание да пия някакво алкохолно питие. И ми се отваря глътка, мислете, каквото си искате. Силата не си зная с това проклето пиене, сериозно ви говоря. Д. Цончев, ЧС, 18. — Келнер!... Ало, келнер! Филип го погледна изненадан. — Какво те прихващат? Мене тъкмо ми се отвори глътка, и ти... Ив. Планински, БС, 60.