ГЛЪЧЕВА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛЪЧЀВА, мн. няма, ж. Индив. Глъчка, глъч, гълчава. А когато селяните почнаха да шумят по десятъка и да се застояват късно в кръчмите, Балашев също почна да се вслушва в тяхната глъчева. А. Страши‑

миров, К, 58. Из дола край реката при Малевския път идеше голяма глъчева, а отгоре из пътеката от към егреците изведнаж се чуха да цъкат пушки. А. Страшимиров, ЕД, 196.