ГЛЪЧЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛЪЧЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Остар. Който е с много глъч, шум; шумен, глъчен. Веселбата бе и пияна, и глъчлива. Н. Бончев, ТБ (превод), 23. Същата вечер той бе поканен на вечеря от една госпожа, на която духът и талентите бяха познати отвън отечеството ѝ,.. Там свободата беше срамежлива, веселбата не беше глъчлива. И. Адженов, ВК (превод), 113-114.

2. Диал. Който обича да гълчи (Ст. Младенов, БТР).