ГМУРВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГМУ̀РВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от гмурвам и от гмурвам се. И толкова риби с толкова краски.. Те отново изплуваха от кораловите дупки,.., изплашени от внезапното гмурване на плувеца, въртяха се пред очите му, замайваха погледа му. П. Бобев, К, 111-112. Пръв се спусна под водата Попов.. Едва на третото гмурване той успя да открие бетонното желязо и измъкна края му над водата. РД, 1960, бр. 130, 2.