ГМУРКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГМУ̀РКАМ, ‑аш, несв., прех. Много пъти последователно и с бързо движение, изведнъж потапям нещо под вода. В съзнанието му се тълпяха и боричкаха само спомени за вода, за реки, за вирове, дето той с такава ловкост беше гмуркал тънкото си жилаво тяло. Г. Караславов, Избр. съч. I, 142. Кирил само се любуваше на краставиците и ги гмуркаше към дъното [на чебъра], но друго не мислеше да прави. Т. Харманджиев, КЕД, 174.

ГМУ̀РКАМ СЕ несв., непрех. Много пъти и с бързо движение, изведнъж се потапям (обикн. с главата надолу) в дълбока вода. Младежите често подаваха глави над водата, за да си поемат въздух, и отново се гмуркаха. М. Марчевски, ОТ, 134. Понякога рибите излитаха като птичета, налапваха някоя невнимателна мушица и пак се гмуркаха. П. Стъпов, ЧОТ, 84. Мечката обича да се къпе и умее да плува добре, като се гмурка надълбоко и остава дълго под водата. П. Петков, СП, 56. Иван учеше Васко да прави скокове, да се гмурка в дълбочините, за да вади пясък и миди. Л. Галина, Л, 112-113. ^● Обр. На третия ден от пътуването настъпи пълнолуние. Луната ту се гмуркаше, ту излизаше от разкъсаните облаци. Г. Белев, КВА, 326. Синята жътварка, теглена от два чифта волове, се гмурка в пшениците, ту потъне в някой валог, ту изплува пак. Цв. Ангелов, ЧД, 77. Иван Андреев се гмуркаше в тъмнината на селото. В. Пламенов, ПА, 65.