ГМУРКАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГМУРКА̀Ч м. 1. Човек или животно, които умеят да се гмуркат, да плуват под вода. Предвождаха ги [патиците] два патора — големи плувци и гмуркачи, със синкавозелени гуши и завити като гривнички перца на опашките. О. Василев, УП, 36. Момчето ту плуваше на повърхността, ту отново изчезваше. Виждаше се, че е добър гмуркач.
2. Подводен плувец, гмурец2. Това е обяснението и на добре познатия на леководолазите и гмуркачите вид на спокойна водна повърхност отдолу нагоре: светло петно, в което е събрана светлината на целия небосклон. НТМ, 1966, кн. 211-212, 67. Сега с един пълен тласък (сякаш гмуркач поема дълбоко дъх, за да издържи дълго под вода) сърцето на България притегля кръвта ѝ — най-жилавия неин народ. В. Мутафчиева, ИКМ, 28.