ГМУРНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГМУ̀РНУВАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); гму̀рна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. гму̀рнат, св., прех. Гмурвам.

ГМУ̀РНУВАМ СЕ несв.; гму̀рна се св., непрех. Гмурвам се. И когато наистина тапата сегиз-тогиз се гмурнуваше във водата, бай Иван хващаше веднага пръта с две ръце. Д. Калфов, КР, 69.