ГНЕВЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГНЕВЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. На когото е присъщо лесно да се гневи, който се гневи от малко; избухлив, сприхав. Вчера той отиде при баща ѝ,.., надут, гневлив и злорек селянин. Ив. Вазов, Съч. VII, 125. — Как ще оставим общината в ръцете на вчерашни деца! — викаше Аврам Немтур, който държеше за наместника и колкото повече старееше, ставаше по-упорит и гневлив. Д. Талев, ЖС, 219. Ако чловлек е яростлив и гневлив.., то не ще да има много приятели. КТЕМ, 50. // Който е присъщ на избухлив, сприхав човек. Може би стремителността, с която се появи пред болярите, беше повече избухване на гневлив и остър нрав или изблик на накърнена гордост. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 24.

2. Остар. Гневен (в 1, 3 и 4 знач.). А който говори с истото стремление и жестокост, която докарва гнева, той има слог огнений, и той ся вижда всякоги гневлив. С. Доброплодни, П, 67. Метафора е,.., кога оставим собственото значение на една дума, и употребим вместо нея друга;..; вместо гневлив, казваме, лют, остър .. и проч. Ф. Велев, КР (превод), 40. Планината пое гласа му и го върна от всички страни — някъде ясен, някъде глух и тъжен, другаде рязък и

гневлив. А. Мандаджиев, ОШ, 24. Херцогът Де-Ларма, който много пъти искаше, но не посмя и да прекъсне Фернанда, хвърли на него гневлив поглед. Н. Михайловски, ПА (превод), 116. На моста стъпяше веч моя крак, / кога, от дън от дола нечестиви, / достигна грозен глас до моя слух / и думи неприлични и гневливи, / кои не се изказват, а зачух. К. Величков, Ад (превод), 202. Благи думи не ся говорят по-мъчно от гневливи. ИЗ 1877, 1881, 101.