ГНЕВЛИВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГНЕВЛЍВО. Остар. Нареч. от гневлив; гневно, ядосано. — Къде ми е биволя, бе биволарко?.. — .., само подир твоя бивол не ходя, я? — отговаряше биволарят сърдито и гневливо. Ил. Блъсков, СК, 31-32. Най-после Ветурия гневливо го попитала: "Нема аз съм та родила за издадник на отечеството?" Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 283-284.