ГНЕВЛИВОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГНЕВЛЍВОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Склонност към гневене; избухливост, сприхавост. — Невежеството е в устата ти, затова не ме гневи. Гневливостта е щит само за слабия духом. М. Смилова, ДСВ, 96. Това се знаеше и между турците, и между българите, но всички се бояха от неговата [на каймакамина] припряност и гневливост, никой не се решаваше да му подаде и рушвет. Д. Талев, ГЧ, 436.