ГНЕВНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГНЀВНО. Нареч. от гневен; с гняв, много ядосано, силно раздразнено. Тя ме погледна с укор и злоба и каза гневно: — Махни се от пътя ми. Елин Пелин, Съч. II, 68. Давид Лазар така гневно го стрелна с внезапно блесналите си очи, че Любомир дори се сви в креслото. П. Спасов, ХлХ, 192. Сепва го остра автомобилна свирка. На две крачки от него е спряла кола. Шофьорът гневно го ругае и размахва ръце. М. Грубешлиева, ПП, 107. Двата врага [жребците] не губят време, както друг път, да се душат, да тупат с предния си крак и гневно да цвилят, а направо се нахвърлят един на друг. Й. Йовков, АМГ, 141.