ГНЕВЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГНЕВЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., прех. Предизвиквам гняв у някого, силно ядосвам някого. Тези неуспехи го [кмета] гневяха, той хокаше пазвантите и пъдарите и се заканваше, че сам ще иде да претърси домовете на своите политически противници. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 108. Младен беше седем години по-млад от нея и тя смътно си спомняше.. момчето, което гневеше съседите, защото ходеше по покривите и трошеше керемидите. А. Наковски, МПП, 106. // Рядко. Дразня, раздразвам (животно). Това гневи коня, той става неспокоен и все със свити уши, гледа назад — следи какво прави момчето. Й. Йовков, АМГ, 114. гневя се страд.

ГНЕВЯ̀ СЕ несв., непрех. 1. Изпитвам гняв, силно се ядосвам. — Това не е събор за смислени люде, а сборище на калугери, фарисеи и певци — гневеше се Радомир. М. Смилова, ДСВ, 46. Не се и опитвам да разкажа за оная доброта и кроткост, която се излъчваше от нея, та всеки, който се гневеше или лудуваше, виновно свеждаше пред нея [бабата] глава. А. Дончев, ВР, 157. Таки Брашнаров подръпна черните си мустаки — .., и това беше знак, че се гневи. Д. Талев, ПК, 62.

2. С предл. на. Изпитал съм гняв и продължавам много силно да се сърдя за нещо обикн. на някого. Индже се гневеше на себе си, че се подгъва и усеща жалост, и все му се струваше, че там някъде, сред тая страшна гора от черни кръстове, лежи Пауна и до нея малкото сукалче, разсечено от ятагана му. Й. Йовков, СЛ, 139. Идеше ми да заплача от яд и обида, гневях се на жената, че е дошла да разправя на мама всичко това... и все пак се чувствувах виновен! П. Славински, МСК, 12. Колкото повече душата на Лазар Глаушев се обръщаше към светлината — да бъде просветен, да бъде чист, смел и силен, — толкова повече се гневеше на общото примирение и покорство. Д. Талев, ЖС, 197.