ГНЕЗДЀНЦЕ

ГНЕЗДЀНЦЕ, мн. ‑а, ср. Умал. от гнездо (обикн. в 1 и 2 знач.); гнездице, гнездце. Ето я на четвърти лист и Лисанка,.. Клечи под дървото с гнезденцето на клетичкото Косе Босе, поглежда нагоре с хитрите си оченца и маха ли маха с опашка!... Г. Русафов, ИТБД, 105. Анко се възхити, като видя гнездото: "Ох, какво хубаво гнезденце, ох, какви хубави яйчица!" Ц. Гинчев, ГК, 27. Когато от гарата поехме пътя нагоре, от дървената алпийска къщурка, сгушила се като гнезденце навръх канарите, няколко алпинисти ни поздравиха с весели гласове. Ст. Станчев, НР, 21. — Аз... не ги обичам.. — Разбирам те — .. — Била си им слугиня, затова. Но това вече е минало. И аз съм бил ратай, чужд аргатин... Но сега вече си имаме гнезденце... Д. Ангелов, ЖС, 398.

Списък на думите по буква