ГНЕЗДО̀

ГНЕЗДО̀, мн. ‑а̀, ср. 1. Жилище на птица, което тя си прави от сламки, клечки, кал и др., в което снася и мъти яйцата си и отглежда излюпените малки. В клоните на тая чудна върба открай време имаше дванадесет щъркови гнезда и всяка пролет в тях идеха и мътеха дванадесет чифта щъркели. Елин Пелин, Съч. II, 7. Нашият двор достига до брега; цял ден слушам чирикането на врабците, които вият там гнезда. Г. Райчев, Избр. съч. I, 162. Посред гората, в клоните на дъб столетен, / във хаоса на перести листа, / гнездо си птичка сви. К. Христов, ВС, 56. // Разш. Жилище на животно, насекомо, направено по специфичен за него начин, което му служи предимно за нощуване, събиране на храна и за отглеждане на малките. Планинската горила прави гнездото си предимно на земята или в ниските клони на дърветата. Г. Марков, ЧМ, 28. Кошът за кукуруз не трябва да лежи на земята,.. По този начин и миш трудно ще се завъди, няма къде да свие мише гнездо. Й. Радичков, СР, 129. Мечката употребява повече растителна храна. Храни се главно със сочна трева,.., а също и мед от гнездата на дивите пчели. П. Петков, СП, 56. Те [бобрите] строят ниски или високи могили в зависимост от това, дали се очаква силно или слабо повдигане на водата. Много рядко се случва, щото водата да достигне до сухото гнездо. Е. Аврамова, МС, 16. Обр. Имаше такива горски гнезда, които даже никога не виждаха заптие в непристъпната си пазва. Ив. Вазов, Съч. VII, 68. — Подкършиха и на загорци крилата, дъще, че и най-волният им орел, дето не остави турчин да надникне над техните балкански гнезда — и той некин падна в невярна примка. П. Тодоров, Събр. пр II, 193. О ратници смели, о войнство несметно, / стой в свойте планински гнезда! / Не! — Влачат се те в безначале заветно, / а дебне ги върла беда. К. Христов, Избр. ст, 61.

2. Прен. Собствен дом, семейно огнище. Какво ще ви давам ум — всеки си има жена и деца, трябва да си има и гнездото! — Че това гнездо на кого е? Не си ли се родил и израсъл в него? К. Петканов, Х, 34. Спретната, продълговата къщица, с хубава ограда покрай пътя и малка градинка отпред,.. — ето гнездото на Йордан Балканджията. Ст. Марков, ДБ, 97. Някои от бившите жители на градчето, види се, са се престрашили и са се върнали в своите стари гнезда. Г. Караславов, Избр. съч. III, 187. Сборището на жените от нашата махала беше пред къщната ни врата.. С нечепкана вълна в подгънати престилки, с чорап или хурка в ръце, всяка от тях бързаше да притури още нещо към добрата наредба на своето гнездо. Ст. Чилингиров, ХНН, 71. // Роден дом, родна къща. Който не познава изкушението на далечността, / .. / Не ще вкуси никога истинската сладост; / на топлината в родното гнездо, / на хляба на бащината трапеза, / на съня до майчиното коляно! Е. Багряна, ЗМ, 97. // Прен. Родно място. Четиринайсет години като катунари се скитаме,.. Отпънахме се един път от гнездото си, па и до ден днешен се носим, където ни завей вятърът. Ив. Вазов, Съч. IХ, 43. Този градец е родното място на дяда Влайков.. От туй гнездо е изхвръкнала неговата душа по широкия божи свят, за да се върне подир половин столетие и почне да рови пепелището на миналото. А. Каралийчев, СбЦГМГ, 402.

3. Прен. Обикн. със съгл. опред. Скрито място, което служи за убежище; скривалище. Върхът Българка, където четата се заседява по-дълго, е старо хайдушко гнездо на Хитов. Ив. Унджиев, ВЛ, 78. — Гявуринът, кога да е, ще падне на ръка. — Само да му разберем гнездото, дето се крие — забележи друг. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 169. Завардени са гари и вагони, / в обсада — нелегалните гнезда. / Разпрати най-изпечени шпиони / и пак от бегълките — ни следа. Бл. Димитрова, Л, 145. // Прен. Място, където се събират хора с еднакви убеждения, идеи, настроения, обикн. противоречащи на официално приетите; свърталище. По тоя начин открило се едно разбойническо гнездо с много участници — .., — които обирали пътниците,.., а някои и убивали. З. Стоянов, ХБ, 118. Важните господа решиха — да разследват внимателно ония, които снощи са били на съвещанието, да блокират селото, да арестуват всички подозрителни лица и да разгромят това комунистическо гнездо, както се изрази подполковникът. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 262. Срамота е, наистина, за нас българите, да

не можем да удържим един-два вестници в цяла свободна Румъния, дето е гнездото на българската емиграция. НБ, 1877, бр. 69, 268. "Изборът на бъдащия архиепископ още повече ме приближи към гнездото на униатите." УД, 28-29.

4. Със съгл. и несъгл. опред. с предл. на. Място, в което се пораждат и от което се разпространяват някакви идеи, настроения, в което цари определена атмосфера, дух. — Така свищовското читалище стана извор и на просвета, гнездо и на националната ни революция — обади се познат глас. Ст. Станчев, НР, 116. — Загоричане е черното гнездо на гръкоманството в Костурско. Цв. Минков, МЗ, 42. "Не би било възможно,.., в славеевото гнездо на най-чистия български език да не е опазен духът на благородството и човешкото достойнство. Велико Търново,.., отново е огнище на свободомислието и демокрацията." Дем., 1990, бр. 48, 1. И Фенер, котило на ехидна раса, / гнездо на кощунство, на леност, на блуд; / .. / Фенер, при такваз вест, потрепера цял / и уплашен рече. Ив. Вазов, Съч. I, 193-194. // Място, което става източник за разпространение на някаква заразна болест. Мръзнаха [войниците] при Одрин цяла зима, сражаваха се двайсетина пъти, прекосяваха холерни гнезда и останаха живи, за да ги поведем сега през Брегалница. М. Кремен, Б, 32. А учителят непрестанно учеше, че гнездото на страшната зараза е поповият излак и горещо настояваше да се запусти. Елин Пелин, Съч. I, 76.

5. Трапчинка в градина или нива, където се поставят, садят семена или направо растения. Няколко метра пред къщата Дико изгради с нисък плет от тънки пръти нещо като малка градинка; там Елка внимателно прекопа и приготви гнезда, дето щяха да се посадят на пролет няколко малки овощни дръвчета и корени от различни цветя. Г. Райчев, Избр. съч. I, 102. Тя правеше с мотиката дълбоки гнезда, слагаше по няколко динени семки в позасъхналата вече пръст и ги зариваше с крак. Ст. Марков, ДБ, 124. // Няколко растения, засадени и израснали заедно. Зеленееха се гнезда с картофи. Й. Йовков, ЧКГ, 102.

6. Вдлъбнато място, легло на част или детайл на механизъм, на оръжие или на други предмети. Един болт в железата като голямо черно копче се клатеше неустойчиво. Започнах да го затягам в гнездото му. Бл. Димитрова, ПКС, 63. Техниците също така подобриха и гнездата на клапите, като по този начин изключиха възможността за тяхното разслабване. ОФ, 1950, бр. 1737, 4. Той издълбаваше с ножа гнездо за капана, караше ме да събера внимателно изкопаната пръст и да я хвърля далече от това място. Ем. Станев, ЯГ, 43. Клапанни гнезда. Лавинни гнезда.

7. Воен. Със съгл. опред. Окоп или бункер за прикритие на хора и оръжия, обикн. картечници, откъдето се води бой. Прочутият Тракийски военен терен, укрепен с бункери, картечни гнезда,.., прие своите бранители още с разпалването на първите военни огнища в Европа. Д. Вълев, З, 17. Ротният командир даде заповед за окопаване и сам наведе глава в стрелковото гнездо. П. Вежинов, НС, 56. Най-ясният ми спомен е един ден край брега на Драва. Тоя ден в най-предното наблюдателно гнездо на полка беше поставен на пост ефрейторът Илия Гражев. Ив. Мартинов, ДТ, 7. Войниците гърмяха срещу въстаниците с четири топа и осем картечници, но Христо почна да изпраща на всички огневи гнезда снаряди с такава точност, че им запуши устата. А. Каралийчев, НЧ, 109.

8. Езикозн. Група думи, произлизащи от един корен или обединени от съвременни морфологични или семантични връзки.

9. Остар. Място, където може да се направи воденица; воденичище (Ст. Младенов, БТР).

◊ Гнездо на оси; осино гнездо. Книж. Свърталище на зли, злобни хора или кръг от хора (обикн. в учреждение, предприятие или обществена групировка, партия), които пакостят и вършат злини на околните. — Ще идеш в гнездо на оси. Аз ще ти напиша имената на няколко царски душмани, които се събират в Авраталан и мислят да разбунтуват раята. П. Стъпов, ЖСН, 222. Змийско гнездо. Книж. Свърталище на зли, опасни, непочтени, нечестни хора. — Видя ли в какво змийско гнездо попадна Вилма? Тук има и един абат-нилаш. Ирена подозира, че той е един от убийците на мъжа ѝ. П. Славински, ПЩ, 215. Контролно гнездо. Специален полог в птицеферма, наблюдаван всеки ден, за да се знае количеството на снесените яйца от една кокошка. Свивам / свия змийско гнездо. Книж. Създавам кръг, група от зли, непочтени хора (обикн. в учреждение, предприятие или в обществена групировка, партия), които пакостят или вършат злини на околните. Свивам <си> / свия <си> гнездо. Книж. 1. Създавам си свой дом, свое семейно огнище. — Знаете — дигна глава той и в очите му отново светна усмивка — аз имам син, петгодишен син.. — А, значи и вие сте свили гнездо? — тихо промълви младата жена. К. Константинов, Избр. разк., 113-114. — Губим си младините, бай Василе.. Кога ще свием гнездо, кога челяд ще отгледаме, кога и ние ще разберем нещо от този божи свят... Ст. Дичев, ЗС II, 142. 2. Намирам убежище, настанявам се някъде. И някъде всред тази верига се намираха усойни и непристъпни скали, в които бе свил гнездо партизанският щаб — четворка от безстрашни и силни мъже. Д. Димов, Т, 691.

Безгрижието скоро сви гнездо във всяка душа. Й. Йовков, Разк. II, 124.

Списък на думите по буква