ГНЀЗДОВ

ГНЀЗДОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се отнася до гнездо (в 1 знач.). Женските [чинки] долитат малко по-късно и тогава в гората може да се наблюдават "боеве" между мъжките за запазване на гнездовия участък. Вл. Помаков, ПДП (превод), 88. Щъркелите вече са се завърнали. С тракането на клона си те приветствуват свещената бащина земя,.., носят гнездов материал, трупат клон след клон, ако изграждат нов семеен кът, или пък се задоволяват само да ремонтират старото гнездо. ВН, 1961, бр. 2985, 4.

2. За птица — която снася яйца и отглежда малките си в гнездо. По-добре бяха птиците, че за тях имаше повече клони, но само за гнездовите птици. Що се отнася до хралупните птици, положението им беше много по-трагично от положението на животните. Н. Хайтов, ШГ, 190-191.

3. За който е характерно подреждане, разполагане на гнезда (в 5 знач.); гнездови. Гнездов метод. Гнездов посев.

◊ Гнездов период. Период при птиците на правене на гнезда, снасяне на яйца и отглеждане на малките.

Списък на думите по буква