ГНЕЗДЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГНЕЗДЦЀ, мн. ‑а̀, ср. Умал. от гнездо (обикн. в 1 и 2 знач.); гнезденце, гнездице. Малка птичко треперлива, / що уплашена цвъртиш / .. / Падна слабо ти гнездце. Ив. Вазов, Съч. III, 56. "Да — помислих си аз, — злочесто е сега това селце, тъмни, невежи, голи са жителите му... ала до ще добър ден, когато млади сили като Милка ще нараснат повече и тогава това хубаво долище ще заприлича на истински рай, на едно хубаво, честито гнездце с просветени, богати и доволни селяни..." Хр. Максимов, СбЗР, 14.