ГНЕТЯ̀

ГНЕТЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., прех. 1. Властвам над някакво общество, като упражнявам насилие, терор, гнет; потискам. Но знай: един народ на юг / живей под тежко иго. А оня, който го гнети / и в нас с винтовка цели. Н. Фурнаджиев, СП, 52. // Потискам, измъчвам, притеснявам някого. Затворниците искаха да им пратят чиришлия хасе. Нарязваха от него тесни ивици и ги пъхваха в гърба си. Въшките,.., бързо полазваха по хасето.. Да се отърват от тоя враг, който ги гнетеше по-упорито и от турците, и от мислите за утрешния ден. Зл. Чолакова, БК, 108.

2. Обикн. за неприятно чувство, мъчително състояние, положение и под. — предизвиквам у някого душевна потиснатост, угнетеност; потискам, притеснявам, измъчвам. Това става една привечер — оня час, в който самотата гнети дори хората като мене, дето всъщност едва ли познават нещо друго освен самотата. Б. Райнов, ГН, 31. Мъката още гнетеше душата на Ивайло и той вървеше пред всички сам, с наведена глава — сякаш не неговите другари саратници се бяха напили и в пиянството си забравиха другарството, а той самият и този позор беше негов срам. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 263. Той седна и се загледа пред себе си. Другите чакаха. Мълчанието му ги гнетеше, но те не смееха да запитат какво се е случило. И. Петров, МВ, 145. Селската тишина, която я гнетеше убийствено до преди малко, сега се стори на Катя истинска благодат. Ст. Чилингиров, РК, 53. Неговата нова поезия ме гнетеше с безнадеждността си, но ме и упойваше със своята демоничност. М. Кремен, РЯ, 524. Това мрачно, кишаво време, което дойде изведнъж, притисна и скова Тъкачев. То го гнетеше, тежеше му и задушаваше ония възторжени пориви на сърцето, които сега му бяха толкоз нужни. Г. Караславов, ОХ I, 213. Летят столетия сурови. / Беди безмилостни гнетят... В. Марковски, ЛГ, 5. гнетя се страд.

ГНЕТЯ̀ СЕ несв., непрех. Рядко. Изпитвам тягостно чувство; потиснат съм. Той повече се гнетеше от невъзможността да проникне в намеренията на калфите. Ст. Чилингиров, ХНН, 87.

Списък на думите по буква