ГНЍДАВ

ГНЍДАВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който има гниди. И шопкинчето там е живо,.., както подобава: парцаливо, гнидаво. Ив. Вазов,

Съч. IХ, 12. Мома гиздава, а глава гнидава. П. Р. Славейков, БП I, 272.

Прен. Пренебр. За характеризиране на някого като нищожен, незначителен и за изразяване на презрително, оскърбително отношение спрямо него и чувство за собствено превъзходство. — Свири, ти казвам, дяволе гнидав!... Старата песен е правата! — вика дебеловратият послушник с пълно гърло и песниците му застрашително се свиват. Н. Хайтов, ШГ, 154. — Какво правиш, бе говедо? Диване! Ах ти, гнидав селянин... аз ще те науча тебе! Елин Пелин, Съч. I, 51.

◊ Гнидав с пари. Простонар. Неодобр. Който има много пари; много богат. Той е гнидав с пари, а все се оплаква.

Списък на думите по буква