ГНИЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГНЍЕНЕ ср. Отгл. същ. от гния. И както над гробовете, над разложението и гниенето растат най-високите дървета, тъй и сред умиращите родове израстваха могъщи и мъдри хора, които се бореха против болярите. А. Дончев, СВС, 64. Бланката е черна [боя], народът маже с нея дървенията да я предпази от гниене. Й. Радичков, ББ, 27-28.