ГНИЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГНЍЕНИЕ ср. Остар. Гниене. Колкото почвата е по-набита или по-гъста, толкова по-малко прониква в нея въздух, следователно толкова по-слабо бива и гниението. Знан., 1875, бр. 14, 218. Те [болестите] особено се развиват в поселенията край блатата, в които въздухът са пълни с миязми от гниението на нечистотиите по улиците. НБ, 1877, бр. 63, 246.